РАК НА ПЕНИСА

Ракът на пениса (половия член) е рядко злокачествено заболяване. Честотата му у нас е 0.6 до 0.8 на 100000 мъже. Най-често се среща във възрастта между 50 и 70 години.

Заболеваемостта от карцином на пениса е най-висока в някои страни от Южна Америка и Азия, като например Парагвай, Южна Корея. При някои народности, при които се извършва обрязване в ранна детска възраст разпространението на заболяването е много по-ниско.

Предразполагащи фактори са:

  • лоша хигиена на половия член.
  • фимоза - при 40 до 60 % от болните с карцином на половия член се установява фимоза. При това заболяване под препуциума се събира смегма, задържа се и урина. В резултат на това главичката на пениса (glans penis) и вътрешния лист на препуциума са хронично възпалени. При разлагането на смегмата се образуват канцерогенни вещества.
  • хронични възпалителни процеси – баланит, баланопостит.
  • прекарани венерически заболявания, напр. инфекция с човешки папилома вирус.
  • състояния, като левкоплакия и еритроплазия, които имат склонност към злокачествена дегенерация.

Най-често ракът на пениса представлява плоскоклетъчен (спиноцелуларен) карцином. Туморът се разполага предимно по повърхността на главичката на пениса или препуциума, рядко върху тялото на пениса.

В зависимост от начина на растеж се различават три форми:

  • папиларна: това е най-честата форма. Туморът е с вид на възелче или брадавица. Има неравна повърхност, която често е разязвена, с гноевидна секреция, поради вторична инфекция.
  • язвена: туморът се развива като малка язва, която постепенно се разширява. Ръбовете й са надигнати, а дъното е покрито с белезникав налеп или некротична материя.
  • инфилтративна: туморът прониква в дълбочина, като обхваща кавернозните тела и уретрата. Среща се рядко.

Карциномът на пениса метастазира предимно по лимфен път, като първо се засягат ингвиналните лимфни възли, а след това илиачните и парааорталните лимфни възли. Хематогенни метастази възникват късно, главно в костите и белите дробове.

Диагностика

Ракът на пениса се развива бавно, като в началото липсват симптоми. На главичката на пениса или препуциума се появява зачервен участък, който постепенно се развива в една от трите форми (папиларна, язвена или инфилтративна). Може да има леко дразнене, сърбеж.

Често болните се обръщат към лекар едва когато се появят болки при ерекция или при отделяне на кръвенисто-гнойна секреция. Лимфните възли в ингвиналната област са увеличени.

Рядко може да възникнат уринарни фистули, поради проникване в пикочния канал.

В напреднал стадий диагнозата се поставя лесно. По-трудно е ранното диагностициране на заболяването, когато болните нямат оплаквания.

Извършва се оглед на половия член и палпация на ингвиналните лимфни възли. При съмнение за злокачествено заболяване се извършва хистологично изследване.

За откриване на далечни метастази се извършва рентгеново изследване на белия дроб и костната система.

Лечение

1. Хирургично лечение: вида на операцията зависи от степента на разпространение на тумора.

  • електрорезекция и електрокоагулация или лазерна аблация в съчетание с циркумцизия се прилага рядко при папиломни форми на тумора в начален стадий.
  • частичната ампутация на пениса – прилага се при локализирани туморни форми.
  • биопсия на лимфен възел, която ако е положителна, се извършва повърхностна ингвинална лимфаденектомия. При пациенти в по-напреднал стадий се извършва дълбока ингвинална лимфна дисекция.
  • радикалното оперативно лечение представлява ампутация на пениса. При засягане на скротума и тестисите те също се премахват.
  • Провежда се хирургично лечение в комбинация с лъчелечение или химиотерапия.

2. Рентгенова терапия: лъчелечението е ефективно при 85 % от пациентите с рак на половия член.

3. Химиотерапия: прилагат се Bleomycin, Methotrexat, Cis-Platinum и 5-Fluorouracil.

Прогноза:

Прогнозата е добра при ранно диагностициране на заболяването и своевременно проведено лечение.

За профилактика на рака на пениса е изключително важно и премахването на предразполагащите фактори. Необходимо е да се спазва много добра хигиена, своевременно хирургично лечение на фимозата, лечение на хроничните възпалителни заболявания на половия член, незабавна консултация с лекар при поява на оплаквания.