РАК НА БЪБРЕКА

Ракът на бъбрека или бъбречно-клетъчният карцином представлява 2-3% от всички ракови заболявания. Той е най-честото туморно образование на бъбрека (доброкачествени или злокачествени) и представлява 85-90% от всички злокачествени тумори на бъбреците. Среща се малко по-често при мъжете и риска е най-голям във възрастта между 60-70 години. Тютюнопушенето, затлъстяването и артериалната хипертония са фактори, които могат да увеличат риска от развитие на тумор на бъбрека.

Съществуват и други форми на рак на бъбрека освен бъбречно-клетъчния карцином, но те са много по-редки – например папиларен карцином, хромофобен карцином и др.

Ракът на бъбрека произхожда от епителните клетки на бъбречните каналчета.

Обикновено той има относително бавно развитие, ограничено първоначално в пределите на самия бъбрек, като може да достигне до много големи размери – над 15-20 см.

Характерно за туморите на бъбрека е ранното метастазиране по кръвен (венозен) път, първоначално в бъбречната вена, а в по-напреднали стадии е възможно “туморния тромб” да достигне и до дясното сърдечно предсърдие. По тази причина, най-честите далечни метастази са в белия дроб.

TNM класификация

T1 Тумор ≤ 7 см., ограничен в пределите на бъбрека

T2 Тумор ≥ 7 см., ограничен в пределите на бъбрека

Т3 Туморът инвазира бъбречните съдове и/или надбъбрека и/или околобъбречната тъкан, но не преминава извън т.нар. капсула на Герота.

Т4 Туморът преминава извън капсулата на Герота.

За описание на хистологичният вариант на рака най-често се използва т. нар. класификация по Furhman, която определя степента на малигненост.

Симптоми:

Туморите на бъбрека имат бавно развитие, което често не дава оплаквания или те са много слаби. Най-честите симптоми са:

  • кръв в урината (хематурия)
  • болка в лумбалната област
  • опипваща се туморна маса

Важно е да отбележим, че с развитието и разпространението на образните изследвания (основно ехографията), през последното десетилетие все повече тумори на бъбреците се откриват случайно. Пациентите нямат почти никакви оплаквания и туморът се открива при преглед по повод на някакво друго заболяване.

При 30 % от пациентите е възможно да се прояви т.нар. паранеопластичен синдром, включващ – отслабване на тегло (понякога дори кахексия), анемия, продължителна висока температура, повишена СУЕ и др.

Диагностика

За диагностика на рака на бъбрека най-често се използват ехографията (ултразвук), Компютърна Аксиална Томография - КАТ ( или скенер) или Ядрено Магнитен Резонанс - ЯМР. Ехографията, като бързо и евтино, обикновено е “ориентировъчно” изследване и много често се използва за скрининг метод. Но за определяне на точните размери на тумора, формата, консистенцията му, както и отношенията му със съседните органи и анатомични структури, търсене на метастази и т.н., според EAU (Европейска Асоциация по Урология) се препоръчва КАТ или ЯМР. Чрез тях много по-точно се определя стадия на заболяването (TNM), а от там и последващия терапевтичен подход.

Лечение

Лечението на рака на бъбрека е основно хирургично – премахване на целия бъбрек, заедно с туморната маса – т.нар. радикална нефректомия. При малки тумори (≤ 7 см.), локализирани в бъбрека е възможно да се направи и парциална резекция на бъбрека, като се отстрани само туморната формация и се запази останалата част от органа. За съжаление, дори и при подобни размери запазването на бъбрека е невъзможно.

Химиотерапията, лъчелечението или хормонотерапията не са ефективни по отношение на рака на бъбрека.

При пациенти, при които общото състояние и съпътстващите заболявания не позволяват оперативна интервенция или в случаи на много напреднали и неоперабилни тумори, като палиативен метод може да се приложи емболизация на бъбречната артерия. По този начин се прекъсва кръвотока към бъбрека, а така и към тумора, което забавя значително развитието му.

Бъбречно-клетъчният карцином е сред тези видове рак, които са чувствителни на лечение с медикаменти, стимулиращи имунната система – т.нар. имунотерапия. Такива вещества са интерферонът и интерлевкин-2. Тяхното приложение обаче трябва да бъде добре обмислено и прецизирано, защото може да доведе до рискови странични ефекти.

Прогноза при рак на бъбрека

Има много фактори, които влияят на резултата след лечение за рак на бъбреците. Въпреки това, двата най-важни прогностични фактори са стадия на заболяването и степента на малигненост. Основната концепция е, че колкото по-голям е туморът, толкова по-малка е вероятността за радикално излекуване. По-висока степен на малигненост също предполага по-нисък шанс за излекуване. Шанса за излекуване с дългосрочно проследяване е добре дефиниран за радикалната отворена и парциална нефректомия. Освен това, в дългосрочен план, по отношение на лапароскопската радикална нефректомия, резултатите показват, сходни данни с тези на класическата отворена хирургия.