РАК НА ПИКОЧЕН МЕХУР

Ракът на пикочния мехур е най-честото злокачествено заболяване на пикочо-отделителната система. Обикновено се развива в зряла възраст, като мъжете боледуват по-често от жените. Причините за възникването на рака на пикочния мехур са неясни, но се предполага участие на някои предразполагащи фактори като тютюнопушене, някои производствени вредности и др.

Най-често ракът на пикочния мехур е папиларен тумор с вид на цветно зеле, който расте към кухината на мехура и е свързан с него посредством краче. Понякога той може да расте в дълбочина на мехурната стена и дори, при напреднали случаи, да излезе извън мехура и да инвазира съседни органи. При напредване на процеса се обхващат лимфните възли на таза, а в последствие дава разсейки и в далечни органи като бял дроб, черен дроб, кости и др.

Симптоми:

Първият симптом на рака на пикочния мехур е наличието на кръв в урината - т.нар. хематурия. Понякога тя е масивна и е придружена от отделяне на кръвни съсиреци. Характерното за нея е че не се придружава от болка, поради което не алармира болния и по такъв начин отлага посещението му при уролог, което е причина за авансиране на процеса и диагностицирането му в по-напреднал стадий. Други симптоми са: болка, често уриниране, затруднено уриниране, но те се наблюдават при прорастване на тумора.

Диагностика

Основните изследвания за поставяне на диагнозата са ехография, цистоскопия и компютърна томография(скенер). На ултразвуково изследване се установя дефект в изпълването на пикочния мехур, което насочва към диагнозата и изисква провеждане на цистоскопия. Чрез нея се определя големината на тумора, разположението и инвазията на мехурната стена. Чрез щипка може да се вземе материал за хистологично изследване. Посредством компютърната томография се установява разпространението на тумора, наличието на лимфни или органни метастази. Допълнително могат да се извършат някои рентгенови и радиологични изследвания за уточняване на състоянието.

Лечение

Лечението на рака на пикочния мехур зависи от стадия на заболяването. Неинвазиращите мехурната стена тумори се оперират по ендоскопски път. През пикочния канал в мехура се вкарва специален инструмент, чрез които се изрязва туморната формация. Операцията е кратка, няма разрез на корема, добре се понася от болните и възстановяването е бързо.

В следоперативния период болните носят уретрален катетър за няколко дни. След изписване на болния лечението продължава с т.нар. интравезикална – вътремехурна химио или имунотерапия. В амбулаторни условия, през предварително вкаран в пик. мехур катетър се инжектират вещества, унищожаващи туморните клетки - т.нар. цитостатици. Ежемесечно се изследва урина за туморни клетки, а веднъж на 3 месеца се прави контролна цистоскопия.

Ендоскопското лечение е неефективно при напреднали тумори на мехура. Лечението в такива случаи включва радикално отстраняване на пикочния мехур и простатата при мъжа и матката при жената. Оттока на урината се осъществява или чрез извеждане на пикочопроводите на кожата или чрез създаване на нов пикочен мехур, най-често от сегмент от черво.

При напреднал карцином, засягащ лигавицата в дълбочина и инфилтриращ мускулния слой на пикочния мехур може да се провежда системна химиотерапия и лъчетерапия.

Всички методи имат своите недостатъци. Важно за добрия изход е ранното откриване на тумора, което е свързано с извършване на редовни профилактични прегледи и навременно посещение при уролог, при наличие на симптоми.